Игри

Информация за страница Момчилград

     Покрай река Върбица, в югоизточната част на Източните Родопи, се намира още един от многото български градове – Момчилград. След областния център Кърджали, това населено място е второ по големина, а освен до Кърджали, се намира близо и до Джебел. Татул е село, което има пряка връзка с града, защото в непосредствена близост до него е открита стара археологическа находка, наречена Светилището. За нея се твърди, че представлява гробът не на друг, а на самият Орфей. Еленовото стопанство също е важна част от града – това е резерват за отдих, където отсядат много от видните гости на града като политици и други високопоставени хора. В исторически план селището съществува още от годините на 17-тото столетие, а името се споменава като административен център в много извори от това време. В годишните регистри на османската империя името го има и в следващите векове, а българите се заселват тук едва през 18-19-ти век.

      Мастанли, както се нарича Момчилград в 1912-та година, е присъединено именно тогава към българската околия. Годината на Балканската война се оказва ключова в административно, стопанско и икономическо отношение за населеното място. На 4-ти ноември същата година се поставя началото на всички по-важни процеси, които дават отражение върху бъдещото развитие на града и най-вече в 20-те от 20-ти век водят до масовото заселване на българи. Мастанлийското население се слави като изключително миролюбиво и дружелюбно, в резултат на което на територията на града живеят различни етноси и култури без това да пречи на съвместното им развитие. 1934-та е годината, в която градът получава настоящото си име, което носи и до днес. Мастанли се оформя в голямата си част като селище от типа пазарно, а тогавашната управа на града определя още през 1917-та година за пазарен ден втория ден от седмицата – вторник. Първият градоустройствен план датира от 1927-ма година, когато се постановява градски център с две перпендикулярни улици. Първата е главния път по участъка Кърджали – Маказа, докато втората улица води право към железопътната гара. Първият водопровод е от 1930-та година, а само 6 години по-късно населеното място е електрифицирано – това са все резултати от градоустройването.

      Момчилград може да се похвали и с богато развитие в културно отношение. Сградата на първото светско частно училище става факт през 1922-ра година, а през 1926-та година на територията на града вече функционира и читалище Народен живот.  В периода 1938-39-а се построява още една важна институция за града –църквата Св. Цар Борис. Непосредствено в този период започва строителството и на Момчиловградските павилиони, като това е всъщност нарицателно наименование за градските казарми. Махалите, които са били емблематични за миналото на града, днес могат да се видят само на стари запазени снимки. Ако може да се даде общо определение за оформянето на града, то  е удачно да го наречем модерен център, който е чист, приветлив и обичан от местното население. Заради разположението си е определян като географски център за източната част на Родопите. Освен това, пак заради стратегическото си положение, е естествен кръстопът, приемащ и насочващ пътнико – потока към градовете Кърджали, Крумовград и Златоград.

eXTReMe Tracker